Атанас Буров е пример за образован предприемач и политик, който дори е бил загрижен за българските интереси. Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 година. Произхожда от богато банкерско семейство и получава своето образование в Сорбоната в Париж. Баща му е основател на Народната партия, в която се включва и синът му. По майчина линия е далечен роднина на Иларион Макариополски, неговият брат Иван е един от първите български археолози.

Политикът Буров

“Злото не е в това, че граждани управляват България, а злото е, дето недостойни граждани са я управлявали. Няма да се измени положението от туй, дали човекът, който ще управлява в бъдеще, ще носи цървули или ще носи кундури, няма да кажа какво ще има той на главата си, а ще важи какво има той в главата си, защото не с крака ще управлява, а с глава.”

— из реч за преодоляване на личния режим на Фердинанд, 15 юни 1911 г.

Още от 1899 г. се включва активно в политиката като член на Народната партия и е избиран многократно за депутат, зам. председател на Народното събрание или министър. През 1913 г. е назначен за министър на промишлеността, труда и търговията в правителството на Стоян Данев , през 1919–1920 г. е министър на същото министерство, но в кабинета на Стамболийски – “Народния трибун”. 

Малко контекст за 20-те години

Александър Стамболийски е първият, който всява сериозен раздор между селската и градската класа, като създава неговата “Оранжева гвардия”, която представлява паравоенно формирование от селски момчета, които бият граждани и хора с различни от левите (социалистически възгледи). Кулминацията е през 1923 г., когато се организира панаир на “Цвеклопроизводителите” във Велико Търново, като всеки “търговец” (член на Оранжевата гвардия) е задължен да носи “лук” (бухалка). За това събитие и съпътсващите го по време на “Юнския преврат” Гео Милев написва поемата “Септември”. Редица невинни хора са малтретирани жестоко, а Стамболийски почти е превърнал царство България в диктатура под негов контрол.

Опозицията

Същата година Буров, макар и да е част от управляващите, се включва в “Демократическия сговор”, който събира всички центристки и десни партии, които искат да запазят демократичността в родината си и да попречат България да се превърне в република от социалистически тип, пряко подчинена на Съветския съюз. Успяват да преборят Стамболийски по демократичен път и надеждите му за революция са убити, малко след това – и самият той. 

Предприемачът Буров

Включва се активно и в управлението на различни предприятия, съосновани от баща му. Акционерно дружество “Бѣло море”, което отпуска заем на Френската държава през 1924 г., пускайки емисия акции, макар че юридически е по–правилно да бъдат наречени “облигации”, защото се изплащат лихви, а не дивиденти на притежателите на ценните книжа.

Застрахователят Буров

Рядко се говори за икономиката на България преди 1944 г., но това е един от най-добрите примери за успехите на българските дружества от времето, когато не София, а Русе е била икономическата столица на България. Първото застрахователно дружество у нас – “БЪЛГАРИЯ” е било основано именно в Русе през 1891 г., като оперирало също така в София, Охрид, Скопие, Цариград, Берлин, Лондон, Париж, Александрия, Атина, Аместердам, Мадрид и Чикаго. Други фирми, в които има активно участие, са акционерното дружество “БѪДЕЩЕ” (Бъдеще) и Българска търговска банка.

Балканските войни

Буров е единственият политик, който минава ускорена подготовка в школата за запасни офицери и като такъв отива да се сражава на фронта срещу Османската империя. Малко след приключване на Първата Балканска война се връща обратно в София, за да изпълнява политическите си функции на подпредседател на Народното Събрание. По време на службата си повежда атака “на нож” при Чаталджа, като късметът го спасява, защото е улучен от куршум, който се забива в джоба, където е металната му запалка.

Втора световна война

Противник е на съюза в Германия и като цяло включването на България в подобен конфликт, защото вече знае, че ние по–скоро губим от подобни войни. Въпреки това България влиза във ВСВ на страната на Оста (Германия, кралство Италия и имперска Япония). България си връща обратно загубената по време на ПСВ южна Добруджа (Силистренско и Добричко ), но СССР окупира България. В момента на окупацията, Царството е във война с Третия райх и е в контраофанзива срещу немците, изтеглящи се през Югославия, но никой не може, а и не иска, да спре инвазията особено в България, защото тя е във война със САЩ и обединеното кралство.

 Буров е министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев и прави отчаяни опити да спре Червената армия. Разбира се, не успява.

Идеологът Буров

“България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура  на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.” — из личен архив на Недялка Велева-Бурова; Чернови на Ат. Буров; 1922 г.

Не звучи ли като типична реч на диктатор от втората половина на двайсти век?

Но е истина, а не просто пропаганда. Империите, в честия случай, оставят след себе си инфраструктура и що годе добри административни сгради. Османската империя не ни е оставила почти никакви пътища, които да са павирани или калдаръмени. Както и никаква железница. Обществениците от първите години след освобождението са правили чудеса от храброст, за да може България да догони най–развитите европейски държави. Без да забравят, че България е Европа. А Европа е християнска етика и просвещенска философия.

Памет

По времето на Народната република неговото име е било скрито за широката общественост и едва след падането на Източния блок започват да се издават книги с негови интервюта или спомени. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица, а през 2011 г. в гарадинката пред Народния театър е изграден негов паметник точно срещу Българската народна банка и екотоалетните.

Дали заслужава

Да бъде там (или по–скоро дали обществените тоалетни “заслужават” да са до него) е тема за дискусия. Ние, разбира се, нито имаме компетенциите, нито желанието да водим такъв тип разговори. Има специални предавания, в които участват специалисти – певици, актьори и инфлуенсъри, които обсъждат подобни “належали проблеми” и дори ги решеват…

 „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.“