Често се случва, ходейки да не обръщаме внимание на улиците, сградите и площадите, още повече на техните имена. Ако трябва да говорим за София, Кръстьо Сарафов е едно от тези имена – служи само за ориентир. Редица са тези обекти, като започнем от площад “Батенберг”, ул. “Георги Раковски”, метростанциите “Опълченска”, “Сливница”, “Константин Величков”, “Бели Дунав” и т.н. В тази статия ще поговорим за личността, криеща се зад фасадата на НАТФИЗ. Родом е от село “Либяхово” (Илинден), Неврокопско (Гоцеделчевско). Баща му е учител, а чичо му и дядо му са видни македонски борци за независима българска екзархия в Неврокоп и Сяр (Σέρρες). Има трима по–големи братя – първият е офицер, вторият инженер, а третият е революционер от ВМРО. 

Бягство I

Семейството се мести в София през 1888 г. заради проблемите, които причинява Османската империя на българското македонско население. Кръстьо учи в Първа мъжка софийска гимназия. Именно тогава пламва любовта му към театъра. Започва да посещава полу-любителския театър “Зора” на Борис Пожаров, заради който бяга от училище и не се прибира с дни. По това време брат му, който е завършил военното училище в София, го прибира от училище един ден, като го бие с дръжката на сабята и ножницата през целия път до дома им. 

Хората тогава имали особен поглед върху театъра – все още не разграничавали реалност от фикция. Заради това гледали на актьорите като на обладани от демони. Консервативното възрожденско семейство на Кръстьо е пример за това.

Бягство II

Заради това си поведение го изпращат в Одрин, за да учи там, а родителите му се надяват най–после да  се откаже от заниманията си с театъра, които смятат за несериозни и еретични. Това не се случва, защото тъкмо, когато пристига, Одринската мъжка гимназия набира актьори за “Многострадалната Геновева”. Той получава главната роля.

Последната надежда (за провал)

Връщайки се в София през 1895 г., той разбира, че просветният министър (Константин Величков) създава стипендия за драматично изкуство. Родителите на бъдещия актьор с радост се съгласяват той да отиде на прослушването, защото са почти напълно убедени, че няма как да го одобрят. Случва се точно обратното и същата година заминава за Петербург. Там се разочарова от практиките на преподаване и решава да се премести в Императорската драматична школа с помощта на някои от Руските дипломати, участвали в подписването на Санстефанския мирен договор. Завършва успешно през 1899г. и се връща обратно в България.

Дебютът

Започва да играе в трупата “Сълза и смях”. Дебютът му е пълен провал. Никой не вярва, че той е добър, освен тогавашния режисьор, който му дава втори шанс. През 1905 година създава  пътуващия “Свободен театър”, а на следващата година постъпва като актьор в новосъздадения “Народен театър”, където играе всевъзможни персонажи. Така, постепенно, се утвърждава като един от най–добрите и харесвани български  актьори. 

Разговорът I

Разбира се, той поддържа контакт с братята си и в един разговор с Борис (тогавашният председател на ВМРО) споделя, че много му се ще да играе крал Лир в едноименната постановка, но не му дават ролята. Тогава разлютен брат му нарежда на една войвода и двама четници да отидат при директора на Народния театър, за да говорят с него. На македонците се е гледало с леко пренебрежение, защото са били смятани за малко по–примитивни след провала на тяхното освобождение и оставането им в пределите на Османската империя. 

Разговорът II

Това не попречило загърнати с плащове и облечени в народни носии, препасани с по два пистолета и по една сабя да отидат на “бизнес” разговор. Влиза войводата и пита “Ке го игра ли наш Кръстьо царот, да или не? Като може само “да”.”, докато се пресяга през кръста. Тогава влизат и другите двама, които питат “Утепапа ли го веке или ке ти требеме?”. Разбира се, ролята е получена.

Режисьорът и директор

Като оставим актьорската му кариера, му се е налагало да бъде и директор – в създадения от него оперетен театър “Ренесанс” в София и в Бургаския театър. Също така е бил режисьор и актьор в Русенския театър (Доходното здание). Каквото и да правел, той винаги изпипвал детайлите до последния момент. Когато създавал образи като режисьор или трябвало да изиграе някой, правел психологически профил на персонажа и извършвал дейности характерни за образа.

Сватбата

Жени се за Стефка Гюзелева, с която се запознават по време на следването им в Русия, и двамата са стипендианти. Имат трима сина и по всичко изглежда, че са едно добро семейство, докато майката не решила да се върне към театъра. Това било в противовес с веруюто на Кръстьо, който смятал, че мястото на жената е в домакинството и това довело да развода им. Имал е редица връзки с млади актриси и се жени още два пъти.

Ужасната и прекрасна есен

Дори след 1944 година Кръстьо Сарафов е уважаван артист и новооткритият ВИТИЗ получава неговото име.

“…Камбаните на цялата страна –

на всички черкви, манастири, параклиси

– ще бият – трябва – траур. –

Един велик, огромен, всенароден траур!

Ти носиш в себе си една ужасна и прекрасна есен:

И всяка реч е песен. –

Съня възхожда във видение:

и ето третото преображение на бога:”

Гео милев, откъс от “Кръстьо Сарафов”

Гео Милев отдавна не е тук, когато умира актьорът, но явно, вдъхновен от нечий негов образ, написва това не особено известно стихотворение, откъс, от което е по–горе.

Нека се замислим следващия път, когато чуем “името” на някоя сграда. Би трябвало да има основателна причина да я кръстят по определен начин. Поне в честия случай. Друго, за което трябва да се замислим е, че винаги има изключения.