В тази сатия (в две части) ще ви представим два примера за самоотвержени жени. И двете са родени през XIX и почиват през XX век. Едната е добре позната на обществеността с ушиването на знамето на “Априлското въстание”, другата е също толкова, а може би, и малко повече допринесла за България, но нейното име тъне в забвение. Именно с нея ще започнем.
Христина Хранова Ценкова
Е името на първата квалифицирана българска акушерка, упражняваща професията си. Родом е от село Клисура, Самоковско. Родена е през 1852 година. Семейството се мести в София, когато тя е още малко момиче, заради османските безчинства. Живеят в близост до “Черната джамия” (дн. църква “Св. Седмочисленици”). Впоследствие става Близък съратник на Васил Левски и често носи пощата на Софийски, Панагюрски и Ловешки (Ловчански) опълченски комитети под указанията на Апостола .
Участие Априлското въстание 1876 г.
Априлското въстание я заварва в Батак, където тя се сражава редом с мъжете и казва, че като по чудо оживява, защото е била от тези, крили се в църквата. Впоследствие се сражава при Шипка, Шейново и Стара Загора.
След освобождението…
В Княжество България ѝ е отпусната стипендия за даровити ученици след Руско–турската освободителна война. Заминава за Русия, като се обучава в Киевския “Повивалний институт” на Имперски университет “Св. Владимир”. Нека направим едно уточнение, има се предвид тогавашните граници на Руската империя, в които Киев фигурира. Завръща се в родината си през 1881 г. и започва акушерската си дейност.
Работа като акушерка
По онова време са наричали акушерството “бабуване”, защото бабите са били основните помощници на раждащите жени. Доста трудно ѝ било първоначално да намира работа, защото повечето още не смятали за надеждно или нужно раждането да се извършва с помощ от квалифициран, но външен на рода човек.
Намирала работа най-вече при богатите и образовани българи в някои от по–развитите български градове – Лом, Силистра, Варна, както и в столицата. Също така през следваща 1892 година е открито първото родилно отделение в Александровска болница, а през 1885 г. се открива и обучителен център за майки към него. Подпомага и Създаването на Майчин дом през 1903 г.
Участие в Сръбско–Българската война 1885 г.
В началото на несправедливо обявената ни война, заради “обединението”, решава отново да се включи в сраженията и прекратява временно акушерската си дейност. Тя е полеви лекар, но също така се е сражавала на първа линия в битките при Драгоман, Гургулят и Сливница като част от отряда на ген. Николаев. Наградена е с медали за храброст, но е ранена в коляното. Това не оказва силно влияние върху живота ѝ. Ще разберете защо малко по–надолу.
Смятам за нужно да добавя тук, че битката при Сливница е именно последната в историята, в която главнокомандващият монарх влиза пряко на първа линия в сражението – това е княз Александър Батенберг. Той е прокуден от българските земи едва няколко години по–късно, защото не изпълнява Руските интереси, а е проевропейски ориентиран. На тръгване с парахода казва прочутите думи, изписани днес върху неговия мавзолей в близост до Софийския университет:
Боже, пази България!
Неназначеният спасител на Варненския плаж
Когато живеела във Варна в началото на XX век, тя често ходела да “дежури” на плажа. Тогава все още не смятали за нужно да има назначени спасители и честа гледка били давещите се. Тя сама взима решението да ходи през цялото си свободно време там и да следи дали някой няма нужда от помощ.
Твърди се, че на сезон спасявала между 55 и 60 давещи се. Често се случвало и да се съзтезава с моряци и местни плувци, които били поне на половината на нейните години, дори и по–млади. Резултатът бил, че тази борбена жена ги побеждавала в честия случай (поне такива са легендите). Тогава била 50–60 годишна. Къде се е научила да плува – не е ясно, но че е била наистина спасител, сведения има – нейният медал, връчен от местната управа на град Варна.
Като оставим тези сериоизни дейности, тя обичала да се шегува. Говори се, че една сутрин се предрешила на черно чудовище в женската съблекалния, заобиколила и излязла откъм морето в посока мъжката такава. Доста мъже били изплашени от това “Черноморско чудовище”.
Участие в междусъюзническата война (Втора балканска) 1913 г.
Последната война, в която участва е горепосочената. Тогава територията на царство България е близо 150 хиляди кв. км. Това не се харесва на Румъния, която не взима участие в “Съюзническата война” (първа балканска).
С Гърция има подписано някакво споразумение за подялба на областта “Македония” и нямат против границата да минава на 20 км. северно от Солун и дори да има българска част в града с пристанище на Егейско море. Със Сърбия няма подписани никакви договори, няма налице и устни. Типично по балкански, Фердинанд заповядва да се нападне Сърбия.
Трудно е на три фронта, защото и разпадащата се Османска империя се включва в сблъсъка, за да “изкяри”, както и Румъния не остава по–назад…
Силите на Христина този път ѝ изневеряват и се оттегля от фронта. Тогава е над 60 годишна. Историята е ясна – губим шанс за истинско обединение на България, следва финансова и политическа криза.
В последните си години…
Тя моли за пожизнена пенсия, защото повечето време от живота си работи частно или доброволно, но на практика тогава не е имало и пенсионно осигуряване. Пенсията е била привилегия. След дълго чакане (над 10 години) ѝ е отпусната такава в размер от 60 златни български лева.
Няма извори, сочещи за създаване на семейство или потомство от нейна страна. Въпреки това е допринесла за израждането на над 3400 момчета и момичета, взима участие в три войни – Руско–турската, Сръбско–българската и Междусъюзническата. Всяка минута от живота си тя е посветила на родината си. Имало е трудности, както винаги, но ако имаш “защо” да живееш, можеш да се справиш с почти всяко “как”.
И какво от това?
Историята и изкуството като че ли рядко се занимават с малкия човек. С този, който наистина прави промяната, печели битката или построява сградата. Логично е достойните, добронамерени и смирени хора да бъдат забравени. Именно те обаче са тези, на чиито лаври се осланят “големите” от историята.
Посмъртно Старозагорското полувисше училище по медицина е кръстено на нейно име, но едва ли някой помни коя всъщност е била тази достойна българка.
