fbpx

Този път сме избрали да ви представим един малко по–практичен пример. Той е роден в Русенско през 1926 година. Произхожда от бедно селско семейство и има спомен как с четиримата си братя са имали по едни цървули, които са носели по празниците и когато ходят на черква. Друг важен спомен е този как са се разхождали на някъде отново петимата и им казал, че ще замине в Германия и там ще си купи „ей такива“ ботуши, поставяйки ръка на сгъвката при лакътя си, тропaйки с крак.

Първото заминаване

В Австрия заминава на 14 годишна възраст, като си мисли, че отива там да учи и да работи. Оказва се, че е заминал там само, за да работи. Този факт го огорчава, защото родителите му никога не са имали пари, за да го образоват. Работи различен вид физически труд и се учи на занаят и търговия от семейния им приятел от Горна Оряховица, отглеждащ зеленчуци в Австрия. Успява за престоя си да натрупа достатъчно опит, че да има своя собствена обработваема земя и върти малка търговия, но зарязва това свое начинание.

Второто заминаване

Минава доста време, в което се чуди какво да прави. Дори има планове да се върне в България, но бива разубеден от свои близки приятели, поради новоналожилия се тоталитарен режим след 09.09 1944г. Въпросът тогава е бил „къде?“. Получил е предложения за Австралия, Южна америка, Канада, САЩ. И в крайна сметка избира Канада. Заминава там е с 5 долара в джоба си и с приятел, който го придружава. Останалите средства отиват за самолетни билети.

Хваща си такси и таксиджията го таксува точно толкова, колкото има. Впоследствие разбира, че всъщност това разстояние би му струвало 25 цента, но таксиджията нарочно е въртял, за да вземе всичките му пари. Така че „тарикатлък“ има навсякъде. Тази информация е споделяна в няколко негови интервюта, но дали таксиджията наистина е знаел с колко разполага неговия клиент? И къде се губи неговият приятел в уравнението – това така и не се разбира.

Работа, работа и пак работа

Не е от особено значение дали горепосоченото е факт или добре звучаща лъжа. От значение е това, че е готов да работи и то по много, да пести и да се старае. С огорчение той често е говорил как е заминал без да знае езика, чужденец всекиму „немил–недраг“. Но с радост говори за работата си в страителството, където отново намира ментор в лицето на своя шеф. За това допринася неговата предприемчивост и фактът, че 11 месеца пести пари от обяд и си купува кола за около 1500 долара. Колегите му, които всеки ден обядват в местната закусвалня се чудят откъде е извадил парите, а той просто им обяснява, че от всички техни пари, които са дали за храна, собственикът сигурно си е купил „Кадилак“.

Купуваш една къща, “бършеш” я и я продаваш…

„Хубавото на този бизнес е, че не трябва особено много да говориш, а да имаш здрави мускули.“

Игнат Канев

Събрал още малко пари и купил парцел в близост до Онтарио, в който с негови колеги направили една малка дървена къща. Било през февруари месец и така или иначе нямали особено работа. Ипотекирал я, взел още един парцел, построили две къщи и ги продал. И историята започнала. След това строял и по–високи къщи с по няколко етажа, докато през един прекрасен момент не започнал да строи и високи бетонни конструкции с десетки и дори стотици домове. Така се стига до следната любопитна случка, разказана от него: 

„Дойде едно момче при мен и събираше пари за построяване на болница. Питах го колко да даря. Той отвърна, че колкото преценя е достатъчно. Мислех, че за построяването на болница ще трябват доста пари и казах 2000 долара.После разбрах, че най–голямото направено дарение, освен моето, е 100 долара. Организаторът на кампанията бил уважаван юрист, който се учудил кой е дарил тези пари и започнал да пита. Казали му, че са от едно „бедно българче“ – Игнат Канев. Тогава организаторът инструктирал всички свои служители, ако някой пита за дом, да го пращат при Иги. От тогава нататък станах име.“ Разказва неведнъж.

Истинският бизнес

През 90–те години се твърди, че е собственик на около 20 000 апартамента в торонто, ако оставим частните голф игрища, акции в различни компани и активи на „Kaneff constructions“. Години по–късно казва, че голяма част от тях е продал и малко го е яд, защото цените доста са се вдигнали, а към момента, когато споделя (2013г.), твърди, че има едва 2000 апартамента. Но също така нетно състояние над 1 милиард долара, включващо движима и недвижима собственост и материални, финансови, нематериални краткосрочни и дългосрочни активи пряко или косвено. Той е може би единственият български милиардер, станал такъв по легален начин.

Награди и благотворителна дейност

Doctor honoris causa

 е на Йоркския университет, заради своето дарение за възстановяването на сградата на юридическия факултет. Също и в Русенския университет е удостоен с тази титла, поради дарените 2 милиона лева за построяването на Kaneff centre. Всъщност това е половината от нужната сума за построяването, но е голям жест към университета, региона и най–вече – към България.

Друг културен център

, носещ неговото име, има в родното му село Абланово, който е открит през 2014г. Защо тези центрове не се наричат „читалища“, а културни домове е интересно, но е хубаво, че ги има. Дарява пари за построяването и на детска градина през 1974 г. там. Българи ходят на специализация при него в Канада, за да се учат как да строят качествено. Това сигурно е по–малко известното и учудващо как се  е случвало това в разгара на Студената война?

Удостоен е с ордена на Канада за особени заслуги и му е връчен от самата кралица Елизабет II. Получава и награда „Стара планина“ I степен.

Православната църква в неправославния свят

Дарява земя и 1 милион долара  и земя за направата на българска православна църква в Онтарио (Канада), която служи за сборен пункт на българите-емигранти и също като посланик на православното християнство в Северна америка. Заради това често е наричан и „Български посланик в Северна америка“.

Като че ли няма особени противоречия около неговата личност. Това може да се дължи на сферата му на бизнес, на това, че наистина с труд и пот на челото е станал такъв, какъвто е, и защото произхожда от бедно семейство. Едно обаче е сигурно – винаги е защитавал и помагал на всички българи, които е срещал, допринесъл е за икономиката и стандарта на живот на Канада, за образованието и културата в своя край и най–вече – за гордостта от това да си българин и да представяш страната си и сънародниците си като едни достойни хора.

Нещо, което западната пропаганда, а и самите ние, за жалост, дълбоко не вярваме.

Никола Субев

Pin It on Pinterest

Share This