“Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда.” — „Психологически типове“
През целия си съзнателен живот се опитваме да разберем света около нас, хората, събитията, причините и поводите причинени от тях. Философията и психологията са най-прекият, но не и най-приятен път за това да опознаем себе си – субекта, и заобикалящия ни свят – обекта, всичко, което е извън нас. Юнг със своята теория за психологическите типове, практически доказана, но научно неиздържана, дава храна за размисъл, както на психолозите и психоаналитиците, така и на обикновените хора като теб и мен.
Той пръв използва термините „интроверсия“ и „есктраверсия“, като те са малко по-различни от общоприетото съвременно схващане. Буквално от латински „интроверсия“ означава насоченост навътре, а „екстраверсия“ насоченост навън. Те са от различни „корени“ и точно, заради това често се среща грешката да мислим, че „екстраверсия“ е „екстроверсия“. Думата е съставена от „extra“, която е създадена от „ех – отвън, навън“ и „trans – между“ и глагола „verto – въртя, насочвам“. „Интроверсия“, на свой ред, от „intro – вътре“ и „verto“, както в думата интро–дукция, въ–ведение
Според Юнг типовете нагласа се разграничават по специфичната си насоченост към „обекта“, по-точно спрямо “либидното” движение. Либидното движение представлява умствената нагласа на индивида към самия него или външния свят. Интровертното либидно движение е насочено към субекта, а екстравертното либидно движение към външния свят, обекта.
“Нагласата на интроверта към обекта е отхвърляща, по същество той винаги е изправен пред проблема, как либидото може да се откъсне от обекта, сякаш всеки опит за надмощие от страна на обекта трябва да бъде непрекъснато осуетяван. Екстравертът, напротив, поддържа определено позитивно отношение към обекта. Той приема неговата важност до такава степен, че неговата субективна нагласа е трайно ориентирана и свързана с обекта…” Интровертите, според Юнг, са с необективно възприятие за света, т.е. техният свят е пречупен максимално през собствената им призма. Екстравертите от друга страна виждат максимално изчистено заобикалящия свят и се опитват да го възприемат такъв, какъвто е без никакви останали добавки.
Освен насочеността на либидито навътре към субекта – интроверсия, или навън към обекта – екстраверсия. Съществуват четири на брой функции (така ги нарича той) –мислене, чувстване, интуитивност и сетивност. В зависимост от тях разделението на типовете е на „рационални“ – мислещи или чувстващи и „ирационални“ – сетивни или интуитивни. Според него всеки човек притежава „доминантна функция“, тоест това е най-развитият начин за възприемане на света и той се случва, най-често през нея. Казвам „най-често“, защото ние сме субекти със свободна воля. и както казва Августин Блажени:
“Si fallor sum – Дори и да греша, съм!”
Каквото и да правим, щом предприемаме действие, дори и да не сме прави за него, щом дори го мислим следователно сме. Защото трябва да има нещо зад действието или мисълта. По–късно Декарт точно от тази идея заимства прочутото:
“Cogito ergo sum substantia cognita” – “мисля следователно съм мислеща субстанция”
След като вече се ориентираме какво е „субект“ и „обект“ е време да продължим към четирите функции и техните проявления. В книгата си „Психологически типове“ той, освен това разделение прибавя и полово, като всички функции са едни и същи за мъжете и жените, техните обяснения са идентични с леки „козметични“ промени и именно, заради това ще ги представя заедно, без полово разделение. (Колко модерно)
Мислещият тип – хората на фактите
Мисленето е функцията, чрез която логическте отношения се свързват с идеите. Посредством понятийни взаимовръзки и логически следствия или чрез познанието. Тази функция цели адаптиране към света и разбиране на явленията в него.
Екстравертният мислещ
Това са хората на логиката. За тях всичко трябва да бъде премислено и калкулирано.Мисленето се обуславя до голяма степен от обективна информация, предавана посредством възприятията.Освен конкретно, то може да бъде и идейно, ако идеите, които отстоява са възприети отвън.
Интровертният мислещ
Тук мисленето е насочено към вътрешния свят. Те също, като интровертния чувстващ тип не могат да направят нищо, ако нямат желанието, но това тяхно желание не е толкова в усещането и сърцето, колкото в техните твърди убеждения залегнали дълбоко в съзнанието им. То може да бъде ангажирано с конкретности или абстракции от външната действителност, но в решаващ момент винаги решението е продиктувано от субективни фактори
Чувстващият тип – ориентираните към хората
Чувстването е диаметрално противоположната функция на мисленето. В него светът бива „оценен“ на база колективните и личностни ценности и убеждения.
В книгата си Юнг използва „Feeling“ за тази функция.
Екстравертният чувстващ
Те се интересуват повече от “мира” в отношенията и света, отколкото от резултатите. Чувството е насочено към обективния свят и неговите проявления. Хора с преобладаваща функция „чувстване“ са общителни и ведри. Животът на индивидите с подобна ориентация е подчинен както на рационална преценка, така и на несъзнателна ирационалност.
Интровертният чувстващ
Това са най-субективно обусловените хора. Те търсят образ, който в действителност не съществува, но за който са имали нещо като предчуствие. Хората с доминиращо интровертно чувстване говорят и разбират чрез своя вътрешен компас. Техните ценности и мнения са пътеводната им светлина и в честия случай не могат да направят каквото и да е, ако не го “усещат”.
Сетивният тип – хората на действието
Сетивността е способността светът да бъде възприет максимално изчистено – такъв, какъвто е, без никакви добавки. Това е възприемане на света чрез всички сетива.
“Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.”
К. Г. Юнг
Юнг разграничава сетивността от чувстването, в книгата си той използва за тази функция „Sensing“
Екстравертният сетивен
Това са най-материално обусловените хора. Тези, които искат да станат едно с материята – да я притежават, да се докоснат, да имат. В тази нагласа усещанията предизвикват само конкретните, сетивно възприети обекти или процеси.
Интровертният сетивен
Интровертния сетивен, от своя страна, харесва реда и се опитва да създаде такъв у външния свят. Това са хора, които харесват формалността и общоустановените норми и живеят живота си според тях.
Интуитивният тип – хората на идеите
Интуицията е противоположната функция на усещането. Тя включва възприемането на възможности, значения, взаимовръзки. Позволява на възприятието да прескочи рамките на очевидното и да се насочи към възможното бъдеще
Екстравертният интуитивен
Екстравертният интуитивният тип е абстрактен, фокусиран върху бъдещите възможности, а не толкова върху реалния свят и неговите проявления. Думата пълноценно описваща го е „опортюнизъм“. Постоянно търсене на възможности. Това, което плаши този тип са ограниченията. Той не може да върши или по–скоро му е изключително трудно да върши монотонни и рутинни задачи
Интровертният интуитивен
Интровертният интуитивен също постоянно търси нови възможности , но не вън от себе си, както естравертния, а именно вътре. Постоянно търси новото, неговият метод е създаване чрез “свързване на точките”, т.е от старите си знания и всичко налично създава нови идеи, продукти, услуги. А ако не е канализиран по този начин, просто разбира света чрез вече познатото.
“Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.”
К.Г. Юнг
Това са психологическите типове, които Юнг по емпиричен начин, упражнявайки професията си на психотерапевт, наблюдава и описва. Тези негови идеи повлияват на психолозите Катрин Кук Бригс и нейната дъщеря, Изабел Бригс Майерс, които създават „типологията Майерс–Бригс“, която се използва най-често от големите компании за назначаване на позиции спрямо психологическия тип. Те обособяват 16 основни психологически типа.
Ако статията събуди интерес у вас по темата, можете да прочетете „Психологически типове“ на К. Г. Юнг или да направите въпросника на „16 personalities“, който е базиран на „типологията Майерс–Бригс“.
Или както, според Павзаний, е било изписано в предверието на храма на Аполон в Делфи:
“Познай себе си!”
Никола Субев
Тракбек/пингбек