fbpx

Безкрайно сме щастливи да Ви представим новата поредица статии, която ще пускаме два пъти в месеца. В нея ще става въпрос за неизвестни българи, които са дали нещо на страната ни, имали са вдъхновяващ живот или просто интересна житейска ситуация.

 Може би това е нещо неочаквано от наша страна.

Може би, защото self-help течението и културата не предразполагат към такъв тип информация, а към такава, която е “полезна”. По какъв начин се мери тя и възможно ли е да сложим на кантар “Гераците” на Елин Пелин с “Как да бъдеш по-щастлив/усмихнат/ богат/беден/удовлетворен/ ефективен/ефикасен/себе си” и да отсъдим полезността на информацията? 

Радикален проблем на нашето общество е, че не заради процеса, а заради крайния резултат вършим всичко. Трябва да си поставяме и цели, да ги осъществяваме, да успяваме, за да се чувстваме добре и да напредваме в нашето съществуване. Но не всичко трябва да бъде обвързано с това какво печелим. Понякога трябва да си помислим и какво даваме.

Най-малкото, защото това не е българският начин.

Това е германският начин, по-конкретно – англо-саксонският. И да, за тези, които не знаят, английският е от германската езикова група, а те (англо–саксонците) са етнически германски племена. Ние, хората малко по’ на изток и юг от Великобритания, Ирландия, Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) имаме друг типичен начин на мислене, който не е пригоден за “пазара”, който е извън институциноналността. Той се осланя повече на междуличностните отношения.

 Заради това и във всички негермански страни има по-висок процент корупция. Защото именно тя е нашият начин да се “борим” с горепосочения чужд манталитет (това е най-точният превод на “mentality”). Причините са както религиозни, ако трябва да се върнем няколко века назад до Мартин Лутер (но не junior), така и културни. 

 Ние сме “the wild east”, даже “the wild southeast”.

 И колкото и да опитваме да избягаме от нашата култура, не можем. Понятието култура идва от латинския глагол colo,colere, което означава поклонение, отглеждане – от там идват също думите култ и култивация. Тоест тя е такава, каквато си я отгледаме, а не такава каквато ни се иска. И докато не започнем активно да работим върху нея и нашата идентичност като нация, не можем да очакваме да живеем удовлетворително.  

Но как да съществуваме “както си трябва” тогава?

Нека видим какви са разликите между различните методики на живеене, да видим какъв е “нашият” и да се опитаме да НЕ бъдем като Япония – цял ден да ходим на работа с готини костюмчета  като някакви юпита (upper middle class worker- работник от висините на средната класа), а след това да се прибираме вкъщи вечер и да слагаме кимоното (народната носия) и да варим саке (ракия).

 Този начин на съществуване е силата на Япония – хамелеонстването и мимикрията. Дали ще работи за нас – надали. С времето обаче, като че ли ние сме останали да се бием в гърдите колко сме велики, докато Япония прави култура, образование и пари. Нека само помислим за техните компании като Toyota, самураите, чая и дори анимето. Може би има какво да научим от тях. 

Нека бъдем българи, нека адаптираме системите си към нас и нека правим образование, култура и пари. За да не бъдем аутсайдери (поне повърхностно, така или иначе повечето хора не разсъждават задълбочено и няма да им направи особено впечатление). 

Отново източни практики, но…

В Индия си имат министър на йогата, който се занимава с популяризацията на йогата в различните държави, ефективното ѝ имплементиране в офиси и фитнеси, както и туризъм с такава цел. 

Други пък държави са като фойерверк и строят високи и грандомански сгради, привличат богати (или не чак толкова богати) хора да отидат, за да живеят там, защото е “много ‘убаво” или просто, за да “видят свят”.

 Лека-полека центърът на света се измества на изток. И повечето хора в Европа не си дават сметка. Ако съумеем да го разберем по-отрано и разберем как хем да имаме наша си култура, хем да напредваме, защото корупцията е част от живота ни, може би имаме шанс да не бъдем: 

“между 5,2 и 5,3 милиона души през 2040 година…”

Малко и за нашата идентичност

“Ние сме страна на самураи. Самураите на Балканите. Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.  Може би един ден ще бъдем българите на Балканите. Като истински самураи и ние не работим нищо… Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър. Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение…Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен… Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.”

Фрагменти от “Българският самурай”, Станислав Стратиев 1991г.

Ще говорим за институции (както винаги)

Те не работят, но винаги за тях говорим, май няма за какво друго… Ако си човек на реда, това сигурно ще те уплаши. Но нека дадем пример, за да видим, че не е чак толкова лошо: ако искаш да направиш някакъв ремонт, сигурно ще потърсиш през твой човек материалите (за да е по-евтино), ще звъннеш на някой познат, който маже и лепи плочки. Ще го почерпиш или ще му платиш по-малко, отколкото би платил за подобна услуга. Но накрая ще има “щастлив край” – и вълкът сит, и агнето цяло.

 Ако си нидерландец, ще отидеш в близкия магазин за строителни материали (дори може и онлайн да поръчаш), след това ще договориш “монтиране” от тяхна страна или ще търсиш конкретна фирма и ще резервираш ден и час. Ще платиш на първите и на вторите и отново ще има “happy end”. 

Което не е лошо, въпрос на вкус е.

Винаги има изключения, но смятам, че каквито и да сме (възрастово, икономически, социално), повечето бихме предпочели вариант номер 1. 

Да имаме едно “западно общество” е епигония (преследване на нещо чуждо). Тоест никога няма да се случи, само гоним вятъра. А ако се случи, поздравления, загубили сме своята идентичност официално. Не защото техният начин на живот е лош, а просто, защото не е нашият. По–горе стана въпрос за културните и религиозни разлики. с този проект ще се фокусираме по–скоро върху нашата култура, за да опитаме да разберем нашия “modus operandi” (начин на действие), за да можем, дори и да копираме отнякъде, да го направим по уникален за нас начин. Такъв, по какъвто ще ни бъде приятно да съществуваме.

Нека се приемем такива, каквито сме.

Нека се опитваме да развиваме своите добродетели, вместо своята пасивна “толерантност.”

Нека останем такива, които когато попитат “как си?” (how are you?) Не казват “здравей”, а наистина се интересуват.

Нека останем “народни” и “добри”, въпреки системата, вместо гайки от добреработеща такава.

Нека просто бъдем това, от което се опитваме да избягаме, защото сравняваме нашите минуси с техните (западните) плюсове.

Нека сравняваме плюсове с плюсове и минуси с минуси.

Нашата идея

Колкото и странно да звучи “визия”, “идея” и “вид” са три думи произхождащи от общ езиков корен. Визията минава през латински от глагола “video– гледам”, идеята е от старогръцки (ειδο), откъдето идва и в български, като се превръща във “вид”. Важно е да си дадем сметка за тази етимология, защото всеки “вид” има свои характерни визия, начин на изразяване и модели на поведение в животинското царство. Ако трябва да се върнем към нас, хората, идентичност идва от “idem”, което означава “същият”. А ние не сме едни и същи. Колкото и да се опитват да ни убедят в това. Което означава, че и чуждите системи няма да работят тук.

 Нека тогава бъдем съзидателни и креативни, за да адаптираме това, което можем, а другото сами да изградим. Или пък да създадем нещо изцяло ново, кой знае. Нещо, с което можем да се “похвалим”

Отидохме малко далеч, за да изразим посланието си, но това е нашата мотивация с предстоящата поредица от 10 статии  – отново да обикнем българина в себе си, като видим и добрия, различния, понякога малко маргинален пример на някои от нашите предци, който обаче си е “наш”, за да се вдъхновим най–после и ние да създадем нещо ново.

 Крайно време е. Не сме го правили отдавна.

Никола Субев

Pin It on Pinterest

Share This