fbpx

Всеки български ученик е виждал или поне знае за ушитото от Райна Княгиня знаме с надпис “Свобода или смъртъ”, знае се и за нейната учителска дейност. Не се говори обаче за това, че именно тя е първата професионална акушерка (по образование), но тя не работи по професията си в първите години след дипломирането си. Заради това Христина е първата, упражняваща професията, макар Райна да завършва няколко години по–рано.

Ранни години

Всеки е запознат с нейната ранна биография, заради това ще си позволим съвсем накратко да поговорим за нея. Родена е на 06.01 (18.01 по нов стил) 1856 година в Панагюрище.Баща ѝ е свещеник, препитаващ се с мутафчийство. Мутафчийството е занаят, занимаващ се с изработването на чували, дисаги, черги от козя вълна. За майка ѝ няма сведения.

Тя е една от най–добрите ученички в родния си град и заради това  е решено да замине и да учи в Старозагорското девическо училище по стипендия, отпусната от управата на родния ѝ град. След завършването, като будна и образована млада жена, ѝ е подсигурена учителска служба в Панагюрище.

Особена покана

Случило се в един обичаен ден след часовете да дойде при нея анонимен пратеник от името на Панагюрския комитет, който я поканил от името на комитета да го придружи до срещата им. Там тя се срещнала с Бенковски, като по времето на събитието не е знаела кой е този човек, с който е разговаряла.

Разговорът

Твърди се, че Бенковски ѝ рекъл, че свободата е женска дума и заради това именно жена трябва да развее знамето на свободата и да го ушие. Доколко това е вярно, е предмет на дискусии. Факт е, че наистина е била избрана от комитета за тази роля. Искала е първоначално да го съгласува с родителите си, но ѝ отвърнали, че няма нужда от родителско съгласие за такова нещо и ако не го направи, ще я прострелят в главата. Тя, разбира се, се съгласила. Ушива знамето и го развява заедно с Бенковски, яздеща бял кон из цяло Панагюрише в уречения ден.

След това

Райна е заловена от османските власти и е жестоко изтезавана. Преди  да я вкарат в Пловдивския затвор, я влачат полугола из центъра на града и е замеряна с камъни. В затвора пък е малтретирана и оставяна за дълги периоди само на парче хляб и малко вода. Редица  западни политици и журналисти като Макгахан се застъпват за спиране на посегателствата срещу тази достойна жена и тя е освободена, но в много лошо здравно състояние.

Отпусната ѝ е стипендия през същата година (1876) и заминава да учи в Москва за акушерка. 

Първата книга за “Априлското въстание”

Първата, писана книга за Априлското въстание е нейната автобиография, която издава по време на следването си в Русия. Книгата, разбира се, е издадена първоначално на руски език. Учудващото е, че е преведена на български чак през 1934 г. – приблизително 45 години след първото руско издание. 

След завръщането си в България

Тя е поканена да стане учителка в Търново. Няколко години по–късно се връща в родното си Панагюрище и сключва брак с Васил Дипчев, който тогава е кмет на града. Местят се в София, а след това и в Пловдив по политически причини (Пловдив е столица на Източна Румелия, която все още не е част от княжество България формално).

 Имат петима сина, единият от тях умира още като малко дете, останалите четирима са военни офицери и поручици. Баща им е убит при атентат в района на Черната джамия (дн. църква “Св. Седмочисленици”) Има поставена паметна плоча на църквата, която седи и до ден-днешен. Единият от синовете им е заподозрян за убийството на Стамболов.

Като оставим нелекия ѝ личен живот

Тя събира средства за Майчин дом и преподава курсове за майки. Доста често се случвало да акушира за без пари на хора, които не могат да си го позволят. Издържа се, когато някой богат българин има нужда от услугите ѝ.  

И двете жени (Христина и Райна) са сочени като основоположници на тази институция и заради това, като българо–македонската история, е най–добре да кажем, че и двете са верни, защото сигурно е така. Което означава и друго, че те са се познавали или поне са се виждали, защото няма сведения за тяхна неформална комуникация. Но кой знае?

Последни години

Райна  Княгиня умира на 29.07 1917 г. в бедност, като е добре известна с другото си лице и именно, заради него, а не заради акушерската си професия, е добре позната и в наши дни на всеки един българин.

Равносметка

И двете са родени през XIX век, и почиват в бедност първите години на XX век. Трудно е да се отсъди коя е направила повече за България. А има ли и особена нужда?! Все пак това не е състезание и никога не е било. Те просто са живели в полза на останалите. Ако трябва да говорим за сила на духа и индивидуалност (макар и те сигурно да не са имали потребността така да бъдат разглеждани), тези две българки са далеч по–добър пример за подражание от западните феминистки, които по–скоро са водени от комплекси и лични цели, а не от колективни и алтруистични такива. Все пак примери много. Не е хубаво да се маргинализира. Спираме тук. Но винаги българката ще бъде “майка юнашка”.

“39% от ръководните длъжности у нас са заети от жени (4 място в ЕС).”

Никола Субев

Pin It on Pinterest

Share This