Днес с Нора (Елеонора Дервенска – ментор във формата) предстои да говорим за понятия като „талант“ и „мисия“ и как да боравим с тях в наша полза. Тя ще ни даде инструментариума, с който по-късно да можем да отсеем нещата, които наистина обичаме да правим, за да разберем призванието си. Преди това, обаче, сме предизвикани от нея с една бърза мозъчна атака. Разнищваме понятието „талант“, разделени по двойки, всяка от която ще представи собствена дефиниция. Бележим ключовите думи: „вроден“, „отдава“, „с лекота“. Без да се наговаряме, всички двойки достигаме до близка по смисъл формулировка. Тя е: „Вродено умение на даден човек, което му се отдава с лекота.“ Бърз поглед към миналото ни напомня, че думата „талант“ е със старогръцки произход. Представлявал е антична мерна единица, равняваща се на около 30 килограма. Дали пък да не отнесем това негово значение към думата в наши дни? Възможно ли е да измерваме чрез таланта нашите лични умения?
Независимо от това колко сме надарени, да разчитаме единствено на талантите си би било твърде самоуверено. Ако се носим по течението, все ще стигнем до някъде, но дали ще бъдем там, където искаме? Може би в един момент ще трябва да вземем веслото в ръце и да започнем да гребем. „За щастие, постоянството е страхотен заместител на таланта.“, казва американският комик Стийв Мартин. Ако това, което искаме не ни се отдава с лекота, то бихме могли да го достигнем чрез упорита тренировка.
Всяко начало е трудно, всяка спънка – преодолима, всяка цел – постижима. Така мислят хората, които са достатъчно търпеливи да дочакат момента, в който да открият своята мисия. Такъв например е случаят с Джордано Бруно – италианският философ и астроном, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Тези негови вярвания срещат масово неразбиране, като дори на по-късен етап костват живота му ( той бива изгорен на клада, смятан за еретик ). Въпреки това, той не се отказва от своята мисия. „Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане.“, казва Бруно и успява да го докаже. През целия си живот защитава теорията си и я разпространява. Едва два века по-късно, той получава нужното признание. Името му се превръща в символ на свободната мисъл и модерната наука.
Историите на хора, които са направили велики открития или измислили невероятни изобретения, често са изпълнени с перипетии. Звучи като някое неписано правило или закон на Мърфи, но наистина е така. Може би с постоянството си доказваме дали сме готови да заплатим цената на успеха.
Тръгнем ли по пътя, за да осъществим своята мисия, ние не знаем какво ни очаква. Няма как да сме предвидили предварително всички спънки. Това, което можем да направим е, да не се предаваме и да даваме всичко от себе си. Ще срещнем много интересни и различни хора. Едни ще вървят успоредно с нас и да ни помагат, други – ще искат да ни спънат и изпреварят. Ще можем ли да превърнем противниците си в съмишленици? Едно е сигурно: ако около нас има повече хора, които споделят нашата мисия, ще ни бъде по-лесно да се борим за осъществяването ѝ.
Следобедната лекция, водена от Андрей (ментор във формата), ни запозна с теста Clifton StrengtsFinder. Той представлява въпросник, който помага да идентифицираме зоните, които потенциално бихме развили като наши силни страни. Резултатите от него бяха наистина вълнуващи и ни дадоха по-добро познанство на самите нас.
Какво ново научихме днес? Разковничето за нашата мисия се крие в смесица от нещата, които умеем и нещата, които обичаме да правим. Комбинацията между двете дава координатите на това къде се намираме в цялостната картина. Мисията несъмнено е свързана и с плам, който да ни тласка към осъществяването ѝ…
Вечерта завърши с пътешествие към минералните басейни. Потопихме се в топлата вода, а над нас блестеше обсипаното със звезди нощно небе. Помислих си каква късметлийка съм, че имам възможността да бъда част от Talent Factory Camp. Огледах усмихнатите лица на участниците около мен – сякаш бяха прочели мисълта ми.
