Часовникът заковава стрелките си на 8. Време е за табата – 4-минутни упражнения, които крият в себе си тайната на дълголетието. Рано сутринта е и ние, участниците в кемпа, все още се опитваме да си припомним кой крак е ляв, и кой – десен, колебаейки се дали точно днес ни се разкриват тайни… но усмивката на Андрей (Андрей Илиев – ментор във формата) подтиква към действие и си казваме наум: „Давай!“ Тези 4 минути минават като щракване с пръсти и решаваме да повторим серията. Дори почивката ни е активна – опираме гръб до стената и свиваме крака под прав ъгъл – така наречената „китайска почивка“.
Заредихме тялото, ред е да направим подарък и на душата. Вики (Виктория Станимирова – ментор във формата) ни посреща с медитация, в която се потапяме постепенно, изследвайки света вътре в нас. Проследяваме осъзнато състоянието на всяка част от тялото ни и си задаваме въпроси, които често омаловажаваме в ежедневието, а именно: „Как се чувствам в този момент? От какво имам нужда? Какво наистина желая?“ Освен това, за пръв път се срещаме и с пълното йогийско дишане, благодарение на което успяваме контролирано да изпълним всяка наша клетка с кислород.
„Всеки е гений, но ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.“ – казва Айнщайн. Какво означават неговите думи? Предстои Марти (Мартина Велева – ментор във формата) да ни сподели що е то множествена интелигентност, какви типове интелигентности има, както и да изпробваме на живо, в реални условия, как работи всяка от тях.
Теорията за множествената интелигентност дължим на Хауърд Гарднър, американски психолог, който опровергава традиционните схващания относно интелигентността и най-честият способ за измерването му – IQ тестът. Според него съществуват 7 типа интелигентности, които са независими една от друга и всеки човек притежава всички типове развити до различна степен. Те са: лингвистична, логико-математическа, телесно-кинестетична, музикална, междуличностна ( интерперсонална ), вътрешноличностна ( интраперсонална ), визуално-пространствена. По-късно добавя още два типа множествена интелигентност, а именно – натуралистична и екзистенциална.
Имаме щастието да изследваме всяка от интелигентностите чрез сетивата си. Започваме с интраперсоналната интелигентност и за да решим задачата, която ни е отправена, трябва да работим в екип. Още от първия ден нямахме трудности с това да сме сплотени и се справихме за по-кратко време от предвиденото. След това изпробваме визуално-пространствената интелигентност: освен че е нужно да работим в екип, трябва да общуваме без думи, добавяме и способността ни за ориентация в пространството като трябва да запомним на пръв поглед еднакво изглеждащи квадратчета. Става напечено: на крачка от победата трябва да започнем отначало. Нямаме време за експерименти. Съсредоточаваме се и успяваме да завършим минути преди времето ни да изтече.
Добре, че има и участници с развита логико-математическа интелигентност, които бързо успяват да разгадаят дадената ни логическа задача. Истинско предизвикателство е да проверим телесно-кинестетичната интелигентност – повечето от нас за пръв път разбират, че дори и да си 20 см. над земята, никак не е лесно. Трябва да преминем по опънатия между две дървета слаклайн като всяка крачка е поставена под въпрос от добрия баланс. И тук работата в екип е от изключително значение, защото за начинаещ е почти невъзможно да премине целия слаклайн без да има някой, който да го държи.
Натуралистичната ни интелигентност е предизвикана по необичаен начин – тук разглеждаме връзката с природата, до каква степен можем да се свържем с нея. Пространството около нас – тази магична гора, в която се намираме – дава прекрасна възможност да се превърнем в откриватели на тайните, които крие. Съчетаваме лингвистичната и музикалната интелигентност с песен, която някои от нас научават за секунди, оформяйки малък кръг, който кипи от енергия, топлина и колективен дух. Заедно преминахме през толкова много, а тепърва ни предстоят още много приключения.
Вторият ден е към своя край и за да го отбележим подобаващо, си правим лагерен огън. Там споделяме впечатленията от срещата с множествените интелигентности, емоциите, през които сме преминали, трудностите, пред които сме се изправили. Безспорно всеки от нас е усетил цялото преживяване по индивидуален начин, но има и нещо, което ни свързва, а именно пътят към общата цел – себепознанието.
Когато вечерта си лягам, нямам търпение вече да е утре. И ако Александър Солженицин е прав за това, че: “Талантът губи в смъртта много повече, отколкото посредственоста”, то не позволявай на твоя талант да остане неразкрит и да умре, предизвикай се и кандидатствай за формата Talent Factory Camp.
